автор: pord

-Чу ли новината, комшу – попита ме съседът Спиро. – Щели да въведат по няколко различни маршрута на една автобусна една линия! Как ти се струва?
Идеята една автобусна линия да бъде клонирана ми се видя атрактивна. Това би възстановило поне отчасти острата липса на паралелни партии, синоди, мюфтийства и други двойни и тройни структури, с каквито толкова години се забавлявахме. Ще прибави и нови емоции за столичани, дето трудно се оправят с един, та камо ли с втори маршрут.
-Представи си как пенсионерите – рекох аз, - дето са две трети от пътуващите с обществен транспорт, ще различават линия 72А от линия 72Б…
-Да – подкрепи ме Спиро. – Някои виждат тук коварен замисъл, който цели да елиминира възрастните пътници.
-Но това ще сбъдне тайните ни надежди, щото проклетите старчоци и в най-големите жеги, и в най-големите студове шарят из целия град да търсят по-евтини картофи! Само че едва ли ще стане – рекох аз, като поразмислих. – Българският пенсионер е най-оправният на планетата, пръв ще изучи маршрутите…
-Обаче за сметка на това други пътници могат да бъдат подведени и объркани с двойния маршрут, което ще ги принуди да се щуркат насам-натам, да питат и да разпитват, да дупчат по два-три билета в повече, което си е плюс за транспортната каца, пардон – каса…
-Но защо – попита Спиро риторично - добрата идея ще се ограничава само до два-три маршрута? Защо не се тръгне към масово приложение на клонираните линии?
Веднага си представих тълпите, изминаващи на бегом по две-три пресечки, за да хванат 204А, който минава по стария маршрут, докато те по погрешка са се качили на 204Б, който върви не по „Дойран”, а по „Братя Бъкстон”? Зрелището обещаваше да е истинско, както казва един футболен коментатор!
-Освен това в автобусите пътува една многочислена категория люде, петимни някой да ги попита на коя спирка да слязат, за да идат еди си къде – сетих се аз. - Те са тъй услужливи, толкова обичат да обясняват и с такива подробности, щото са много редки случаите, когато интересуващият се е намирал в рамките на същото денонощие търсеното място. „Сли`аш, душко, на втората спирка и кат завийш по първата прека вдесно, ша хваниш 81Б, който ша та откара до спирката на 82В!” - ще обясни с неприкрита гордост някоя кокона. „Да имаш да вземаш! - ще се намеси младеещ пенсионер с тънки боядисани мустачки. - 81В веке не спира на таа спирка, ами оди до моста; на негово место сеги минава 44-1-ГЗ! Оти пращаш човеко за зелен айвер, може болян на легло да го чека!”, дяволито ще рече той и ще засуче мустак, дъртият мераклия. Това ще способства за преодоляване на алиенацията, за по-нататъшното хуманизиране и социалната спойка на обществото!
-Ех, защо тъй хубавичко си живеем – викна ненадейно Спиро и излетя по стълбите.
-Къде хукна бе, човек? – едва успях да попитам, но той не изобщо ме чу.
Такъв си е Спиро, моят съсед - обича да помага на хората да се оправят в големия град… Алтруист!