автор: veniamin

Ти, която ме намяташ със своята сянка
в студения декемврийски пейзаж.
И думите ти са топъл шал за моята меланхолия.

Всички отражения потъват в дълбоките локви.
Само ликът ти плува и се усмихва.
Сивотата около теб се разпада.

Мъглата вдига завесата
и уличните лампи ти се покланят.
Тъмнината се крие от искрящите ти очи.

Ти си бялата котка, която пресича пътя ми.
Снежната пухена котка
в мразовития декемврийски пейзаж.