автор: kir4ote

Преди много години в една далечна галактика...
В съзвездието Орион има една малка планета и тази малка планета има една, единствена още по - малка луна и на тази луна, наречена от хората на планетата, Сънчо. Луната всъщност е съставена само от газове, но в средата на газовете се намира малък град - държава, Сънландия... Владетели на Сънландия били цар Сънко и царица Сънка. Те дълго време нямали дете, докато един ден царицата не родила малко момичемце... То било прекрасно, със сини очи и кестенява коса... Нарекли го Принцесата на Сънищата. Растяла безгрижно малката принцеса, детството й минало като на съм... На 18-тият рожден ден на принцесата и се присънил Лунният Самурай. Той бил невероятно добър, но не особено красив, малката принцеса се заиграла с него и така всяка вечер той я навестявал в сънищата й... Самураят се влюбил неузнаваемо в принцесата, но не смеел да разкрие чувствата си пред нея от страх да не я загуби. Така продължило цели 7 години. През тези години Самураят развел принцесата през всички чудеса на Вселената, Водил я на Рубинените извори, ходили да гледат Залеза на 100-те слънца, видяли Огнената река, гонили Синият вятър по розовите поля на Втрия... де що имало красиво и романтично място то било посетено от Самураят и неговата любима, но на нито едно от тези места принцесата не проронила и капка любов към горкия Самутай... И така на 25 годишнина на Принцесата на Сънищата Самъраят не се появил... Принцесата се натъжила и тъй като баща й и бил отредил да се грижи за сънищата на хората и докато тя била щастлива и хотрата сънували само красиви сънища, а сега когато била тъжна кошмарите се настанили в сърцата на хората... Лунният Самурай, който бил от най - красивата луна във Вселената, Луната на безкрайният залез се затворил в своята крепост и слънцата спрели точно преди да залязат и така това се превърнало в един безкраен ад... Вече нямало залези във Вселената... Хората от Луната на безкрайният залез изпроводили пратеници до Принцесата да навести унилия самурай, но тя отказала. Тогава Самураят заплакал и на всички Светове във Вселената завалял безкраен дъжд... Проведили се пратеници от всички Сетове до Принцесата... Без отговор... Лунният Самурай вече загубил надежда, че някога ще види своята любима и се отказал от любовта... Тогава той се превърнал в обикновен ронин и започнал да обикаля Вселената. Нагледал се той на нещастия, всички го отблъсквали, защото го мислели за виновник за нещастието по Света, а то какво той просто обичал една жена, хората му се присмивали... Така Лунният Самурай обиколил Вселената и един прекрасен ден сее изправил пред портите на Сънландия, страната на Принцесата на сънищата... В царския двир имало градина, която била запустяла, бедния ронин се представил за градинар и го назначили да се грижи за градината. Така поне виждал своята любов почти всеки ден, а градината станала прекрасна, защото докато се грижел за цветята, храстите и дръвчетата ронинът влагал по няколко капки от любовта си към принцесата и те ставали приказно красиви. Прочукла се тази градина из цялата Вселена и всички искали да я видят, накои дори искали да я притежават. Няколко армии обсадили Сънландия и след няколко месечна обсада кралят бил готов да предаде градинато и тогава като разбрала принцесата се разболяла и легнала на смъртно легло. Тя много обичала градината и заради тази си обич, която всъщност била обич към ронина грижещ се за градината нейната съдба била обвързана с тази на градината. Като разбрал за това Лунният Самурай той много се ядосал и сам разбил вражеските армии... След като опасността за градината била премахната Принцесата на Сънищата се събудила и видяла Лунният Самурай в целият му блясък, тя разбрала, че го обича от първият момент, в който го е зърнала... Царят на Сънландия дал принцесата за жена на Лунният Самурай и те заживяли в градината като с любовта си я направили неописуемо красива. След като самураят и принцесата се оженили всичко се нормализирало, слънцата започнали да залязват отново, дъждовете спрели, хората сънували само красиви сънища и това само заради една ЛЮБОВ...