На един жив
идеалист
Самотен живя.
Умря като куче.
Бял ден не видя.
На хора не случи.
И днес се надява
на правда,законност.
Живота забравил
все вятъра гони.
След него остана
светът,същият,този,
погребал го рано,
по-злобен,по-грозен...