Изтръгвах те бавно от себе си –
парче, по парче, по парче...
Отправила всички молебени,
пак бях наранено дете.
Изтривах браздичките обич,
попивах реки от сълзи.
Налагах на себе си глоби
за всички разбити мечти.
Отпивах горчивото вино –
помагало, казват, в беди.
Заливах жарта да изстине,
горчилката да прегорчи.
Изтръгвах те... Стоеше дълбоко.
Дълбоко във мен не изтля.
Как да изтрия живота си?
Щом няма те там – ще умра.