автор: hudojnika

         Река Русенски Лом прорязва едноименен Природен парк, подобно на Колорадо – проряз-ващо Гранд Кениън, по нашему – Големия Каньон. Там, обаче, нямат отърване от туристи и фотографски светкавици, а кристалната вода на Колорадо е напъхана в огромни тръби и пои кажи-речи половин Америка, като превръща пустините в оазиси, и все си е така свирепо буйна.
         Ние си нямаме подобно гайле, по нашему – грижа; затова пък Ломът е богат на метален скрап, по нашему - отпадъци, от археологична елпромска техника, разфасовани москвичи и друг селскостопански инвентар, накиснати в широка гама химии от все неизвесни източници и прочие екологии.
         Основното предназначение на скалните масиви, достигащи над шейсет метра, но трийсет ги има всякак, са републиканските и други състезания по скално катерене, както и съхранението на Синята гарга, от Червената книга. Тази кобалтово-синя гарга, както и милионите други птици от Природния парк, гнездят в еднакви по калибър дупки, аранжирали като швейцарско сирене горната третина на каньона. Дълги години беше загадка произходът им, докато забравих кой - открил, че в стари времена, от тях се добивало селитра, важна съставка на барута. Забивали кол, горе на поляната, на метри от ръба на пропастта, спускали с въжена люлка нарочен човек, който с нещо като подострена супена лъжица огрибвал в торбичка селитрата, колкото я има, дар от природата. И така, докато се образувал този природен феномен.
         Средната третина от скалния масив, тогавашната Комисия по благоустройството и урбанизацията, отредила за обитаема от Човека; по-специално от монаси-отшелници.
         Това не е съвсем така, дълго е за описване; дори не е обект на разказа ни… щото ако трябва да съм точен, трябва да започна отначало; че каньона Природата го е просекла преди повече от сто и двайсет милиона години и съвсем не си е имала на ум републикански състезания по скално катерене и разни гарги, макар и кобалтово-сини... И, че ако Долината на Тракийските царе е край Казанлък, то тази е Долината на българските царе. Това ми е вече съвсем в темата, както ще видите по и най-долу.
         Така бил застроен от човешка ръка комплексът от скални църкви, параклиси и килии, повече от триста на брой - Господев дол, около Червенската крепост и Ивановската скална църква, обекти - защитени от ЮНЕСКО. Някога храмовете и монашеските килии били свързани с пътеки и издялани в канарите стълбища. Дупките за греди показват, че са били оформени и дървени конструкции, по които монасите циркулирали.
         Прескачам ценен фактически материал, включващ заселване на монаси-аскети, още в дванайсти век, за Патриарх Йоаким І, че Ктитор е бил лично Цар Асен ІІ; че там се замонашва и е погребан Цар Георги І Тертер, а дарител е бил лично Цар Иван Александър. На стенописите владетелят е показан в тържествени царски одежди, държащ в ръката си скалата с изсечения в нея храм. До него е втората му съпруга, еврейката Сара, покръстена - Теодора. Обителта е посещавана и от Търновския патриарх и водач на исихастите в България Теодосий I.
         Когато държавата загива под ударите на османското нашествие, скалната обител – църквите и килиите постепенно са изоставени.
         Мълвата поддържа мита, че едни от последните я напускат Цар Иван Шишман и сви-тата му, а " …тъдява нейде е скрито царското съкровище – хазна, да не им тегне! "
         Все там си е Червенската крепост, чиято стражева кула е ползвана като юрнек, по нашему – модел, за Балдуиновата кула на Царевец, която никой не е виждал.
         Долната третина, на нивото на реката, е дълбана за облицовъчен русенски варовиков камък, като са образувани дълбоки пещери. Мек за обработка и с приятен, близък до слоновата кост цвят, смлян - е пълнежът за бои и замазки, под името Басарбовска креда. Австрийците упорито си му викат Винервайс, по нашему – Виенско бяло. Да не ставаме дребнави.
         Пещерите ползват овчари за заслон и гъбопроизводители и пивовари. Там Майката–Природа целогодишно поддържа подходяща за тия производства температура и влажност. Ще прескоча по стратегически съображения, ценни данни за шампиньона, наричан още машруумс или по нашемо – култивирана печурка.
         Има случаи, когато сечащите огромните каменни блокове, се натъкват на природни обра-зувания като пещери и подобни, голяма част непроучени, предвид насрещните производствени планове. Често от тях изкачат и зверове, подсказващи за живота в ъндърграунда, по нашему - подземния свят.
         Говори се, че от подобна дупка пролазил ръмжейки, стъкмен с меча кожа, цугтромбонистът от Дрезденската филхармония, безследно изчезнал преди година в пещерата Пепелина, отстояща на трийсет километра по шосе. Това - по време на уникален концерт в Голямата пещерна зала, чиито сталактити, сталагмити и сталактони придават невероятна тоналност и акустика. Неприятното е, че лично аз имам пръст в това събитие, по време на Мартенските музикални дни – целодневен запой в проливен дъжд след получаване на хонорар. Съставът на Дрезденската филхалмония, приключил с казионния си скромен обед, гледаше жадно-жално как пресушаваме бутилките, как да не ги напои човек. Сунгуларският мискет струваше лев и четирсет и една бутилката – какво му плащаш… Навярно човекът е искал да източи дискретно… слюнките насъбрали се в мундщука на цугтромбона му и се е прехласнал между природните дадености.
         Напоследък се забелязва бум при археологическите находки. Една от тях е именно в Долината на българските царе. Каменоделците попаднали на пещера, пипната явно от човешка ръка. Строг надпис гласи: "Царски покои. Пази тишина!"
         Уви – явни следи от набързо организирано бягство. По земята се търкаляли изпуснати дисаги, сапуниери, обувалки, килнато орнаментирано византийско цукало, по нашему - нощно гърне, бутикови сутиени, комбинезони със и без жартиери, разпиляни противозачатъчни… както и по-дребен битов аксесоар. В леко овъгленото сервизно помещение, се разпознава забравена в бързината включена ютия.
         Междувременно всички необходими комисии от БАН, по специално Музеите, МеВеРета и т. н. били вече налице. Оказало се, че находката е още вчерашна, но знаете как мудно се уреждат тия работи – телевизия и прочие… има опит и създадена практика.
         Помещението е неимоверно плитко, като проект и изпълнение, колкото килия–единочка. Вътре - само двуметров кафез, от ония дето пренасяха яйца. С летви като скара и през тях провиснал талаш.
         В кафеза – огромна, в естествен ръст икона на канонизиран за светец владетел.          Средно-вековният, Неизвестен майстор, изпреварил стилно и във времето Европейския ренесанс, повлиян от Византийската школа, но не така схоластичен, а по човешки топло-одухотворен. С царски пурпурни и златоткани одежди, препасан с пет меча, целите в диаманти. Както се разбира , от прикачения обяснителен хрисовул – пет, според номинациите за пет пъти мъж-властелин на годината. Странна прилика с култов холивудски актьор, свързан със Сицилиянскат мафия…
         Всички тия данни по находката, както аз, така и драгия Читател ги знаем от пресата и телевизията и ако има нещо не съвсем така, вината е в тях. Хрисовулът - шедьовър на калиграфията, на старобългарски и ромейски, вече е в ръцете на специалистите и реставраторите, надлежно пронумерован, прошнурован и облепен с множество гербови марки. В него се проследява царското потекло на канонизирания за светец, от чие по-точно коляно е на самия Борис І, покръстил българите и прочие известни ни исторически факти. Как придворната пророчица го орисала за едикакво си и едикакси и, че следващ Борисов още по-пряк потомък ще е Месия за многострадалния български род. И, че Нему Съдбата е предопределила да подаде ръка на всички от Епицентъра – Вдясно… който поел-поел… после - да няма съжеляващи.
         Това всички ние многократно го чуваме от медиите и чакаме със затаен дъх … и прочие.

         За горното: Велимир Петров