автор: krasimila

Момчето,
онова, зеленоокото,
премина като вятър
през душата ми…

Приличаше ми
на една любов
отминала!

Момчето, русото,
с очи зелени,
разроши мислите ми,
тъмните…
Бутилка скъпо вино
разлюля мечтите ми,
а чашата напомни ми
за устните,
ония устни на мъжа
                             от спомена –
тръпчиво вкусни
като виното,
което ме опиваше,
                              опиваше…
И като евтино въже
от ешафода,
завързваше душата ми
                                 на възел!

Момчето,
ах, момчето, русото,
с игривите очи зелени,
се втурна във живота ми,
предишния,
намигна свойски –
бе ме взел за истинска…

Луната се оглеждаше
във чашата,
една сълза
търкулна се в зелено…
А оня мъж,
ах, оня мъж от спомена,
стои на пътя ми,
със гръб към мене…

С едно момче
минавам на червено,
до следващия кръстопът
в живота ми…