автор: butterfly

В неделя вечер
щраквам ключа,
пералнята се завърта...
и с нея носталгията ми
(като планета),
обвита в омекотител
и пяна,
за да не гръмне.
На сутринта в понеделник
я изваждам измачкана,
приглаждам я още влажна,
окачвам я
на дървена закачалка
и майчински я успокоявам:
"Не плачи,
моя носталгия,
ти си пак чисто нова
и бяла,
не плачи...
и утре е ден
за прощаване!"