автор: Slovesna

Той с облекчение затвори папката и, усетил гърба си изтръпнал, се опита по котешки да се поизтегне. Беше уморен, но умората му беше сладка, като след добре свършена работа. Успя не само да приключи с изчитането на делото, но и да подреди мислите си, решението беше готово в главата му.
Ищецът искаше да докаже, че ответникът не е собственик на къщата с дворно място. Къщата, в която човекът, както обясни, са родени дядо му, баща му и самият той. Тази къща му е единствена, в нея живеят той и жена му, малкият син със снахата Малка къща, стара, неголям двор, от няколко години вече в границите на града. Човекът нямаше явно пари за адвокат и сам се беше явил, но успя да представи истината много добре. Необезпокояван си живее човекът с двете фамилии, както се изрази, и изведнъж получава тази призовка и разбира за проблема. „Ако ми вземат къщичката, оставаме на улицата. Не виждам изход, то се е видяло в тая държава...” – така завърши пледоарията си човекът. Ищецът се беше снабдил с констативен нотариален акт и адвокатът искаше и нотариалният акт на ответника да бъде отменен. Нотариусът беше съставил акта преди една година. Нотариусът! Изведнъж му просветна нещо. През цялото време по време на заседанието му се струваше страшно познато името на адвоката на ищцовата страна, но не можеше да свърже името с физиономията. Сега изведнъж се сети, че и името на нотариуса му е познато. Не само това. Той се сети, че познава и двамата. Адвокатът и нотариусът бяха Мишока и Коцето от неговата група. Как не успя да се сети по-рано? Двамата през следването бяха приятели, нищо чудно и досега да са останали такива. Не беше ходил на срещите с колегите си, защото с приятелите от следването се виждаха доста често. Всъщност, все по-рядко... „Какво нещо е животът”, помисли си той и телефонът прекъсна мисълта му. Разговорът беше кратък. „Сигурно не ме помниш, но така или иначе, това не е важно. Звъня ти като стар познат, за да те предпазя от някоя грешка, която да ти струва доста скъпо. Обаждам се със знанието на моя клиент, ищец по едно твое дело. Та той няма да се примири, ако не спечели делото. Не искам да те плаша, но с човек като него не ти е работа да имаш проблеми. В крайна сметка имаш всички основания да решиш в негова полза това скапано дело. Иначе ще ти се стъжни животът, ако имаш такъв...”, помълча накрая, не продължи и затвори.
Бавно постави слушалката и усети как светът се стовари с цялата си тежест върху него. Почувства се уморен, отпаднал, не знаеше дали ще има сили да се прибере. Не мислеше, нищо не виждаше, само искаше да се прибере. Ще заспи и утре сутринта въпросът ще му се изясни, сега не е време да мисли. Отпъждайки всяка мисъл, той се опита да събере сили и да си тръгне. Изправи се. Усети се смален и прегърбен. Облече палтото, остави ръкавиците и шапката и напусна кабинета си.