Търся се в очите ти, в словата,
търся себе си - сред плява зрънце...
Чудя се във твоя свят безкраен
аз прашинка ли съм... или слънце.
Или съм луната твоя вечер,
до която чуждоземен лягаш...
и не съм звезда от пътя Млечен,
към която в сънищата бягаш.
А дали измислена съм вчера...
Може би съм истинска и жива?
Аз Жената съм... или афера,
случаят пореден във архива.
Нямам отговор, горят въпроси,
лутам се - махало полудяло...
Днес мечтите ми блуждаят боси,
а сърцето бие закъсняло...