автор: Wendy

За честното ти мъжко постоянство-
дори в най- неочаквани беди,
за чувствата ти- пролетно пиянство,
което след порои се роди.
За погледа ти,пълен със прохлада,
дори след най-нажежения ден,
За ласките,очаквана награда,
изцяло предоставена на мен.
За рамото, с което ме закриляш
когато ме повалят ветровете,
ще съхраня последните си сили,
светулката в косите ти да свети.