автор: azur

Тишината в мене приютила
несбъднат сън и една сълза
потърсила и в душата си ги скрила
прашинка спомен- пареща слана
копнеж догаря в последният си пламък
избледнява бавно в твоите ръце
какво ли те принуди в болка
за мразиш обичта в моето лице
тишината ... там ще си запазя
акордите на един поет
в слепота душата да си давя
по спомена единствено за теб .