... часовникът заби във мен стрелка.
Така и не усетих точно кък
денят се сви, по- малък от сълза
и още в утрото ме дебне мрак.
И в мрака, разпокъсана на две,
едва сега разбрах, едва сега,
как самотата ражда страхове,
а страховете - още самота.