автор: ra4e-ton

До предел усилия полагам
да дресирам Хаоса с повели.
Той обаче - звярът своенравен -
хили се през зъби пожълтели.

В дясната ръка държа намордник,
погледът ми мерник цели в него.
Ходове редим шахматни, горди,
мерим в битка свойте ум и его.

Лепкавата му безкрайност лази,
пращайки ми тръпките апаши,
но си спомням истината - тази,
че и хаосът от ред се плаши.

Шпаги сме кръстосали в дуела:
неговата от плътта ми реже,
от Реда е моята заела
нишка, сплитаща коварна мрежа

бавно, на инат покрай врага ми.
Тука бримка, там платно редено...
И, преди да разбере, зверчето
ближе моята ръка смирено.