автор: drowzee

Искаше да имаш всичко. И мен и живота си.
Искаше да даваш само толкова, колкото те кара да се чувстваш щастлив.
Обичаше ме. Или поне така твърдеше.
Изпи ме до дъно. А твърдеше, че си милостив.

Исках да бъда до теб, с теб, в теб. Най - вече в теб.
И давах всичко. До тогава, до като не разбрах, че теб е теб, а мен е мен.
Обичах те. И те обичам още.
Забравих за морала, за достойнството. Исках да повярвам, че твоят ден е моят ден.

Знам, че един ден ще е ужасо късно.
За всичко „искаш”, „исках”, „искам”. За обичах и обичам.
За далечината, която днес приемаме. За търпението, за преглътнатата болка.
И тогава... да сме му били мислили. Днес е вече късно.
За мен.