автор: LoveHunter

Дженивия се наведе над умивалника и изми лицето си. Сега се успокой, нареди сама на себе си тя, няма да го виждаш вече и никакъв флирт, тази глупачка Ел измисли глупостта с флиртуването и ще й го върнеш тъпкано, като я замъкнеш с тебе в пустинята. Принцесата свали туниката си, след което отвърза косата си. Водопад от огнени къдри се изсипа по раменете, гърба и гърдите й. После взе меката ленена кърпа, оставена от Елинър, намокри я, и с плавни движения почна да мие врата, гърдите й корема си.
Тъкмо се канеше да свали и панталоните, когато чу шум зад гъба си. Светкавично се обърна и се оказа лице в лице с нейния Луцифер.
Небрежно облегнат на врата, Дориан попиваше всяка подробност от гледката пред себе си. Дженивия бе само по белия панталон, гърдите й, високи и пълни с розови връхчета се показваха изпод водопад от медно червени къдрици.
Стресната, Дженивия опита да прикрие голотата си, с мъничките си ръчички, за което получи снизходителна и леко цинична усмивка, от страна на Дориан.
– Не се крий, котенце – каза той дрезгаво – Много си красива. – той се отлепи от врата и бавно запристъпва към нея, с грацията на хищник, готвещ се за нападение.
– Как... какво правите тук – заекна смутено Джен и се изчерви – Не е редно да сте тук, милорд. Не видяхте ли, че на врата завързах розовия си воал?
– Аха – кимна разсеяно Дориан – Видях го. Той бе за да знам, къде да ви намеря нали? Покана, предполагам.
– Какво – изкрещя Дженивия и смущението й се изпари, отстъпвайки място на гнева й – Как смеете – изръмжа тя и забравила за голотата си, пристъпи към него и го зашлеви през лицето.
Дориан дори не трепна, дори по леко кривата му усмивка, Джен предположи, че се забавлява.
– Ти си по-гореща от огън, котенце – Каза той и запристъпва към нея. Дженивия инстинктивно заотстъпва назад, докато гърба й, не опря в стената на помещението. Дориан се прилепи плътно до нея и прокара ръка по лицето й. – Искам те, котенце. – прошепна страстно той – Тук и сега, искам да те любя.
Джен отвори уста да протестира, но тогава неговата плени нейната. Отначало нежно, после все по-властно. Тялото на Джен пламна, и тя осети, че се топи. От гърлото й излезе тих стон и Дориан се възползва от капитулацията й като вмъкна езика през отворените й устни. Тя беше сладка, по-сладка от всичко, което бе вкусвал. В този миг я пожела повече от всичко, което някога е желал. Усетила езика му в устат си, краката на Джен се подкосиха, за да не падне тя обви ръце около силния врат на Дориан, усетил слабостта й, Дориан плъзна ръце по тялото й, обви ги около тънкия й кръст и я повдигна нагоре, за да може да я целува, без тя да си счупи врата, като гледа нагоре към него. Изгубила почва под краката си, Джен инстинктивно ги обви около кръста му. Това просто движение подлуди Дориан и той я зацелува с цялата страст на която бе способен. Прималяла под жарката атака на езика му, Джен забрави всичко и всички, единственото, което искаше е и тя да го вкуси, аромата на пот, зелена трева и мъж я подлудиха. Имитирайки неговите движения Джен вмъкна езика си с устата му влизайки в двубой с неговия. В следващия момент се оказа по гръб на студения дъсчен под. Дориан откъсна устни от нейните и я зацелува по врата, придвижвайки се надолу докато не стигна до малката розова пъпка на едната й гърда. Джен си пое остро въздух, когато Дориан пое зърното й в устата си и го засмука като изгладняло кърмаче. Огнена тръпка плъзна по тялото и отне дъха й. Не можейки да издържи на сладкото мъчение, Джен зарови пръсти в гъстата му кестенява коса и придърпа лицето му, целувка, която остави и двамата без дъх. Използвайки слабостта му, Джен се надигна и го бутна по гръб, след което го възседна и зацелува наново. Като прилежна ученичка, Джен повтори всичко, което Дориан бе направил с нея. Плъзна устни по врата му, надолу по гърдите му, докато не стигна до плоското мъжко зърно, засмука го, след което леко го захапа, оставяйки, изпепеляващо еротичен ефект върху Дориан. Изръмжавайки от наслада, младия мъж я преобърна отново по гръб. Целувката му, бе груба и дива. Дориан захапа устните й, след което зарови лице във врата й, и захапа меката долна част на ухото й. Джен заби нокти в голия му гръб и остави кървави белези по цялата му дължина. Ръцете на Дориан бяха по цялото й тяло, по раменете, гърдите, корема и краката, Джен дори не усети кога Дориан развърза връзките и свали белите й панталони. Водена от някакъв вътрешен инстинкт, Джен плъзна ръце по широкия му гръб, през кръста и спря на стегнатото му седалище, опипвайки го и галейки го, едновременно трескаво и нежно.
След секунди усети как Дориан посяга с намерени да свали, копринените й гащички. Осъзнавайки, че е стигнала прекалено далеч, Джен хвана лицето му между ръцете си и го принуди да я погледне.
– Стига! – каза тя задъхано
– Какво? – Дориан не можеше да разбере, какво става, знаеше само, че страстта му, крещи да бъде задоволена – Какво? – повтори той.
– Не мога – Каза Джен, опитвайки се, да го избута от себе си – Моля те, не мога.
– Какво? – Дориан я гледаше все едно го е ударила – Съжалявам котенце, твърде късно е, не мога да спра сега. – Дориан хвана ръката й, дръпна я надолу и я постави на набъбналото доказателство за неговото желание.
– Не – Изкрещя Джен, и дръпна стреснато ръката си, започна да го удря по гърдите и го избута от себе си. Скочи на крака и трескаво заоблича туниката си.
– По-дяволите – изкрещя Дориан – Ти малко, глупаво момиче. Да не би да се изплаши? Подлудяваш ме, разтапяш се в прегръдките ми, а после ме отблъскваш! Нещата не се правят така момиченце. Внимавай, когато си играеш с огъня, защото ще се опариш - заяви той, вече почти излязат от кожата си.
– Какво говориш? – Джен бе поразена от силата на гнева му – Никога не съм имала намерение да ти се отдам, това беше недоразумение!.
– А за какво беше всичко това?! Толкова ли мразиш бъдещия си съпруг, та предпочете да ми се предложиш, макар да умираш от страх? Предпочиташ да си с някой непознат, отколкото с него?
– Ти си луд – изкрещя Дженивия и го удари с всичка сила в гърдите. Ръката я заболя сякаш беше ударила стена, но гнева й беше много по-силен – Не се ласкай! И не ми излизай насреща с накърнената си гордост на отблъснат мъж. Нима си толкова сигурен, че никоя жена не може да ти устои, нима си така убеден, че съм девственица жадуваща за ласките на всеки друг, но не и за тези на годеника си?! Много ли ще те засегна ако ти заявя, че въобще не съм такава? – Изтърси тя.
– Какво? - Дориан се почувства сякаш пак го бе ударила в слънчевия сплит. – Не си девствена?
Джен веднага съжали за прибързаните си думи, но нямаше връщане назад, затова реши да стигне до края.
– Нима за теб има някакво значение?.
– Бъдещия ти съпруг, какво мислиш, че ще каже за това? – Дориан кипеше, взимайки думите й за чиста монета, заклевайки се пред себе си, че ако му изневери само веднъж ще я убие. – Сигурно няма да е очарован. Доколкото знам арабите не прощават подобна низост. Мислиш ли, че ще те вземе след като си вече омърсена?
– Още по-добре, ще си остана тук, а той да върви по-дяволите. – Тя се ядоса и го замери с мократа кърпа. – Отиди да му кажеш всичко, направи ми тази малка услуга. Да се надяваме, че и двамата ще ме оставите на мира!
– Няма защо да му казвам, котенце, ти вече го направи – каза той, хващайки мокрия парцал във въздуха, след което го пусна небрежно на пода.
– Какво говориш? – попита го Джен разсеяно, докато връзваше панталоните и оправяше косата си.
– Винаги ли имаш навика да се търкаляш с мъже, на които дори не знаеш името? – Джен стреснато вдигна глава и го погледна подозрително.
– Кой си ти? – попита тя с нарастваща паника.
– Приятно ми е да се запознаем, милейди – каза подигравателно Дориан и иронично се поклони - Масул Доран Абдул Фетих, вашият щастлив годеник, милейди.
– Не може да бъде – Джен пребледня като платно и отстъпи на зад – Лъжеш.
– На лъжец ли ти приличам, котенце?
– Добре – каза Джен мъчейки се да се отпусне – Така е по-добре и за двамата. Кога ще съобщиш на татко, че няма да се венчаем?
– Съжалявам, че ще те разочаровам, котенце! – каза Дориан и й се усмихна така, че Джен я побиха студени тръпки. – Ще се омъжиш за мен, миличка, няма да се отървеш от този брак, дори да си разтваряла краката си за половината кралство, не ме интересува, отсега на татък, само аз ще бъда между меките ти крачета, котенце. – Той я огледа безсрамно – Само заради уважението ми към баща ти и брат ти няма да те просна тук на пода и да те обладая като долна уличница. Сега се махай от очите ми преди да си променя решението. – Побеснял, Дориан й обърна гръб и закрачи към вратата. След като излезе се прокле за грубото си държание, но не можеше да й прости, че е била с други мъже. Прокле я на три езика и започна да ругае под нос.
Джен остана като покосена, след което падна тежко на колене и заудря дъсчения под, в опит да изкара яда си. Така я завари Елинър.
– Господарке?– Ел клекна до принцесата и се опита да я успокои. – Какво стана, господарке?
– Господи, Ел – задъхано рече Джен – Мразя го.
– Господарке, да не би, онзи мъж да ви е...
– Не – прекъсна я Джен и заудря още по-силно пода – Той е бъдещият ми съпруг, боже Ел, за малко да му позволя да ме люби, после се стреснах и се отказах. Той... той ме обвини, че не искам да дам девствеността си на бъдещия си мъж и аз без да се замисля, му казах, че не съм девствена.
– О, не!
– И сега, той си мисли, че ще се омъжи за блудница, но проклета да съм ако му кажа истината.
– Милейди, трябва да му кажете.
– Не, никога, нека си мисли, че съм била с много мъже, не ме интересува. Никога няма да узнае, че е първият мъж с който правя любов.
– О, това няма да стане, господарке – започна Ел с намерението да й разясни, че мъжа винаги разбира, кога е пръв на една жена, но Джен я прекъсна.
– Казах никога няма да разбере, и ще се измъчва, че преди него съм имала много любовници. – Джен стана и тръгна към вратата. – Ел, кажи на семейството, че няма да обядвам с тях, аз... искам да помисля.
– Не бива да се притеснявате, той ще... – изречението й застина във въздуха, след като Джен затръшна вратата зад себе си.
– Е тогава аз ще му кажа – каза Ел й гласът и отекна в празното помещение – О, не, стегни се, Елинър, да не си вчерашна, той ще разбере, и ще съжалява и ще обвинява за това, че я е наранил. Трябва му малък урок, ако му каза, ще е твърде лесно за него. Глупак. Утре вечер ще разбере.