постелих тази светлина
към теб
като пътека
която да се върне
във моят сноп лъчи
и като птица
отпуснала криле
при залез
притихнах тихичко
под ласката
на нощ
наситена
със омагьосани звезди
и само сянката
на бялата луна
рисуваше по миглите ми
утринното случване...
протегнах се и те докоснах
цвят от въздишка...