автор: LoveHunter

Дженивия крачеше невротично, в опит да изтърка персийският килим на пода на стаята си, и ругаеше под нос.
– По-дяволите, тази рокля – изруга тя и се заизвива, опитвайки се да докопа малките облечени в коприна копченца на гърба на роклята си.
– По-дяволите – изръмжа отново тя и след като не можа да ги откопчае, закрачи пак напред-назад из стаята. – Къде се дяна тази глупачка, Елинър, дявол я взел – Дженивия прокле за стотен път камериерката си. – Като ми се мерне ще я удуша малката повлекана. – закани се принцесата и погледна намусено светлозелената си копринена рокля.
Ама че гадна дреха, мислеше си тя, човек не може нито да я облече сам, а още по-малко да я съблече. Затворничка на собствената си дреха.
Дженивия тропна с крак и пак се опита да разкопчае роклята, но както и предния път, пак не постигна никакъв успех. Разочарована тя се просна по корем на пухеното легло и заудря с малките си юмручета по облечената в лилав сатен, възглавница.
Вътрешно кипяща от гняв, Джен мечтаеше само за едно, да отиде на плаца и да изхаби малко енергия, за да не мисли за прдстоящата си сватба. Боже, защо това ми се случва, питаше се тя, ще ме омъжат за някакъв арабин на име Масул... боже, Масул... И той има Харем... с жени... Джен тръсна глава сякаш да прогони мрачните си мисли, Винаги съм си мечтала да бъда ухажвана от принцове на далечни страни и да се омъжа по любов, а сега дори не знам дали ще го харесам. Ами ако аз го харесам, а той не хареса мен? Мело каза, че е хубав, разсъждаваше девойката, и много се харесвал на жените, сигурно е бил с хиляди, дали ще ме сравнява с арабските си любовници? Арабите нали харесвали по-пълни жени...
Тя скочи, отиде пред огледалото, вдигна полите на роклята си над коленете и критично започна да оглежда краката и бедрата си.
– Не съм толкова кльощава – рече си тя – Дори... всъщност – момичето се завъртя с гръб към огледалото и вдигна още повече полата си, за да може да огледа по-добре, облеченото си в малки копринени гащички, дупе – всъщност, отзад изглеждам доста добре. От тренировките съм стегната, а слънцето никога...
Тя замълча смутено като видя, че на вратата е застанала камериерката й, Елинър.Нисичкото въз пълничко девойче с тъмно руса коса и живи кафяви очи гледаше невинно господарката си, но Джен разбра, че тя едва се сдържа да не прихне.
– Оглеждате стоката за утрешната продажба ли, господарке? – попита с меден гласец, Елинър.
– Не ставай глупава, Ел! – Скара й се Дженивия, пусна полата си и припряно пооправи гънките й. – Ти пак ли слухтиш из коридорите та знаеш какво ще има утре?
– О, не милейди, кълна се, че не беше така – заоправдава се ухиленото девойче – Аз тъкмо минавах одеве покрай тронната зала, нали да си върша мойта си работа...
– Да слухтиш – изсумтя Дженивия.
– Всъщност, аз тъкмо... – започна провлачено момичето, опитвайки се да съчини правдоподобна история, но под присмехулния поглед на господарката си, Елинър запецна и изтърси първото, което й хрумна – ми, нали я знаете оная плочка, дето се клати, баш до вратата на тронната зала...
– Не – поклати глава принцесата – не съм виждала такава плочка.
– О, ще ви я покажа...
– Съмнявам се.
– О, да, ще ви я покажа, та да не се спънете в нея когато отивате към олтара...
– По същество, Ел!
– Тъй де... спънах се и паднах. Беше същински кошмар, господарке. Изкълчих си ужасно глезена, такава ужасяваща контузия.Останах на земята чакайки някой да ми се притече на помощ. Тогава ви чух да говорите, нямаше начин, щото нямаше как да се махна, а и нали не съм глуха...
– А не се ли сети да си запушиш ушите? – Попита подигравателно Джен.
– Ми правичката да си кажа, милейди, не се сетих.
– И като те гледам, ужасяващата ти травма е преминала, защото не те виждам да куцаш.
– Милейди... ми... аз... такова...
– Спести ни и на двете този безсмислен разговор. Ела ми помогни. – Тя се обърна и камериерката й сръчно почна да разкопчава роклята. – И къде се изгуби толкова време? Знаеш ли от кога те чакам? О, не, не ми казвай, пак си се въргаляла из конюшните с някой от войниците на Мело. И недей да отричаш – прекъсна тя, протеста на прислужницата си, още в зародиш – Виж се каква си, изпомачкана, зачервена и глупаво ухилена.
– Ох, господарке! Да правиш любов с мъж е най-върховното удоволствие за една жена. И вие скоро ще го разберете.
Джен изгледа унищожително младото момиче.
– Не ми го напомняй, Ел. Сигурно ще е ужасно.
– О, не, няма да бъде. Съпругът ви ще е арабин, те от малки ги учат на тея работи, сигурна съм че е много опитен и ще ви изпрати направо в небето на екстаза. Няма от какво да се боите, да ви разкажа ли какво правят любовниците в леглото?
-– Спести и подробностите, развратнице. – смъмри я меко Джен, тъй като знаеше, че момичето я обича и намеренията й са добри, но само като си представи, че трябва да се съблече пред този чужд мъж, по-добре да не знае какво ще прави той с тялото й.
Ел повдигна безразлично рамене, и се запъти към дрешника.
– Какво ще облечете, милейди?
Джен тъкмо се измъкваше от роклята си, свали корсета и изпъшка блажено усетила тялото си свободно, след което го захвърли далече.
– Ще ходя на плаца, приготви ми дрехите за тренировка.
Джен приседна на крайчеца на леглото си и се загледа в камериерката си, която в момента почти цялата се бе завряла в огромния дрешник и се бе заровила в коприна и сатен. Ел беше само с година по-голяма от нея, но познаваше изкуството на любовта, по-добре от парижките куртизанки. А аз дори не съм се целувала с момче, та както става за нещо по-интимно, мислеше си с горчивина Дженивия, Само ако можех...
– А да ви кажа, господарке – бъбреше Ел и прекъсна тягостните мисли на Дженивия – най-гадното в брака е, че трябва да зарежеш флирта с други мъже, а флиртът е най-сладката част от ухажването.
– Флирт ли?
– Ами да, някоя сладка усмивчица, една две прегръдки, някоя открадната целувка, какво по-вълнуващо от това?
– А, аз дали ще мога? – попита тихо Джен.
– Защо пък не? – ухили се Ел и най-после се измъкна от дрешника с дрехите на принцесата – Много е лесно, а и вие още не сте омъжена, дори не сте виждали годеника си, затуй, практически не му изневерявате.
– Убеди ме! – Засмя се Джен, скочи от мястото си, и почна да обува широките бели панталони, с които всички на плаца с упражняваха. – Много искам поне веднъж да се почувствам като обикновено момиче. И ти ще ми помогнеш, нали? Научи ме да флиртувам.
– Ама естествено – ухили се Елинър.
– А с кой? – Джен се намръщи – Искам да е някой, който не е от двора, предпочитам някой, който е за малко в страната. Ще умра, ако татко и Мело научат.
– Няма проблем, това е задача точно като за мен – Намигна й Ел – Дори вече се сетих за един подходящ – Тя се изкиска и помогна на господарката си да облече бяла туника – Днес го видях като влизаше в замъка. Не знам как се казва и защо е тука, но мога да ви уверя, че е страхотен, милейди. Един такъв приказно красив, силен, висок и мъжествен, самият Луцифер казвам ви, никоя жена не би му устояла, а ще е тук само няколко дни. – младото момиче пак се изкиска – Идеален е, господарке.
– Мислиш ли, че е редно? – усмихна се гузно Джен и завърза розов воал около кръста си, който да предържа туниката. – Все пак, не мога да отида да го търся из замъка, би било непростимо.
– О, няма да ви се наложи – рече Ел, докато разресваше косата й и я връзваше на „конска опашка” – той е на плаца в момента.
– Наистина ли? – Лицето на Джен грейна и щастлива усмивка – Значи сега, ще го видя, боже колко се вълнувам. Ще бъде страхотно.
– Аха – кимна разбиращо Елинър.
– Хайде, Ел! Не се туткай.
– Ето, готова сте. Хайде, слагайте наметката и тръгваме.
– Ама аз не искам наметка – нацупи се по детски Дженивия – вънка е толкова топло.
– Господарке! – възмути се камериерката – Много добре знаете, че с тези дрехи не бива да се разхождате из замъка, облечена сте като мъж, с панталони. Слугиня да се облече така ще е скандал, а какво остава за принцеса.
– Ама на плаца нали винаги съм облечена така – упорстваше Джен.
– Да, но там, ви е разрешено, няма жени които да скандализирате, а войниците на принц Мело вече са свикнали, а и нали носите розовия воал и гербовете на кралското семейство за да не ви обърка някой. Който види герба на хълбока ви и този, който е избродиран на гърба на туниката ви, ще разбере, че сте от кралското семейство и...
– Ох, по дяволите, не ми ги обяснявай на мен тия, знам защо имам герб и ще сложа гадната наметка. – съгласи се принцесата и се обърна към камериерката си с намерението да облече дрехата.
– Милостиви Боже! Господарке, какво сте направили? – изкрещя панически Елинър.
– Какво? – Джен се заоглежда във всички страни – За какво говориш? Какво съм направила?
– По-скоро какво не сте направили – скара й се Ел – защо не сте си пристегнали гърдите с плат?
– О, това ли било? – отдъхна си Джен – Искам свобода, с тоя плат все едно съм с корсет, а днеска гадното нещо достатъчно ме изпомачка, как да тренирам като едва дишам? Имам нужда от свобода на движението за да се разтоваря от стреса.
– Ама вижте как ви подчертава. Остава твърде малко за въображението. – Упорстваше Елинър.
– Е хубава работа, - нацупи се принцесата – ти ли намери да ми даваш уроци по морал? А и нали ще флиртувам, какво ще си помисли той, ако стегна гърдите си, ще съм твърде плоска, ти искаш ли да си криеш твоите?
– Точка за вас, господарке! – ухили се Елинър – Така си е. Е от веднъж, глава не боли, нали тъй? Този Луцифер, няма да има шанс, милейди.
– Никакъв! – засмя се Джен, и закрачи към вратата.