автор: zinka

Тишината,

която

в дланите си подържах,

беше топла, като лято,

беше с мирис на трева.

Залюля ме,

обля ме

със надежда, с добрина

и снежецът в мен прокапа,

и поникваше трева...


Тишината,

която

в дланите си подържах,

в миг се пръсна, като вятър,

вдигна се като мъгла..


Аз не искам

обратно

тази шепа тишина

искам цялото лято

цялата му топлина!


Знам, ще дойдеш,

Ти, Лято,

ще ме грабнеш отведнъж,

със ръце от топъл вятър

и с очи на влюбен мъж.

...

Тишината,

която

в дланите си подържах,

беше спомен за тревите,

сред които с тебе бях...