автор: veniamin

Ноември. Уморени листа и беззъби тополи.
Сънен, обвит в цигарена мъгла се държа
за клоните на въображението.

Няма други лирически герои,
освен една измислена жена,
която всяка сутрин разхожда духа си.

Появява се ненадейно,
и не изчезва, докато не разбера,
че двамата живеем така две хиляди години.