автор: idan1

Ден красив в утрото наднича,
- една... после друга...
- звезда... подир звезда отлита.
- Небето се... в слънчеви лъчи облича!

Ето татък!
- Миг омаен, сладък,
- огнена искрица,
- блести една... една звездица!

Не била звездица...
- най-била... чаровната Деница!

И родена от сияйната зорница,
- чудна тя е хубавица!

Целувка тя е цяла - очи засмени,
- душа ми тя разбуни,
- мечтите ми са връз нея спрени!

Аз роза червена й дарявам
- с надежда... трепетна оставам!