автор: Roglyo

Трябва пак да проверя вратата.толкова съм разсеян!Ако пак съм я оставил отключена?Зная,че те са там зад вратата и чакат.Чакат,мен или нещо друго,не зная.но чакат там отдавна и ще чакат още цяла вечност ако трябва.Всяка нощ ги сънувам и все по-ясно осъзнавам, че това не е само сън.Не зная защо , но все си мисля,че ме дебнат на площадкат в коридора.И тази врата с дръжки от двете страни...Още утре ще викна майстор да постави топка отвън.
Не смея да се доближа до вратата сега.честно!Логично погледнато единственият начин да предотвратя нещо по-страшно е да ида и да заключа, ако ключа не е врътнат вече,но аз просто не мога да се доближа до тази врата.Знам че това невидимо зло е там и чака.Всяка нощ те идват в съня ми.Едва помня ужасните неща,които сънувам,но усещането за страшно,студено и мразещо ме зло остава с мен през целия ден.Дори топлината на яркото,слънчево утро не може да го прогони.Сънувам...не зная точно-глас, който шепне в нощта?Воля, която може да управлява моята?Не зная,не помня.Помня само тихото шумолене,шумолене сякаш от хилядолистен пергамент.И зли думи думи, които шепнат за моята гибел,но въпреки това са думи, на които се подчинявам.Бледи фигури,не студени,не.По-скоро топли,но съвсем леко топли,както луната се затопля отразявайки слънцето.Май вече си измислям....или почна да си спомням съня си?Не искам да си го спомням-в това поне съм сигурен.И ето че заспах по-дълбоко от обичайното си:

Движиме се бавничко-дядо е много стар и измъчен.Болят го ставите.Ревматизма е много характерен за нас-гоблините.А дядо го има в огромни количества.Може да основе фирма за търговия на едро със ставни болежки всъшност.Но дядо е готин.Ето и сега е захванал с леко треперливия си гласец да ми разправя за миналото на Земята.
-Преди хиляди години-започва той-е имало три велики раси, които са владеели света.Ние, хората и неназованите.Хората не ни понасяли, защото се храним с неща, които те смятат за развалени и заради либералните ни представи за това, което те наричали "чест".Храната била повод за яростния конликт на хората и с Другите.-дядо наистина е смешен, когато закръгля очи говорейки за Господарите на Мрака-все пак те са изчезнали напълно преди 1000 години.
-Какво са правели неназованите, дядо?
-Еми така както нашите стомаси са доста слабички машинки и можем да ядем само храна, която вече се е поразложила на съставните си елементи, така и те не можели да се хранят с твърда храна.Еволюцията направила така, че злощастните създания можели да се хранят само с кръв.Това е животинският продукт с най-лесно разградими вещества.Голямата им грешка била, че не отличавали разумни от неразумни същества.На нас Зеленият народ посягали рядко.Най-голямата им сила, разбираш ли били техните ментални способности, граничещи с магията.Някои много сериозни учени и досега твърдят, че нишка магия е била втъкана в съществуването им.Нашите праволинейни умове обаче не могли по никакъв начин да бъдат повлияни.Това правело Черните доста предпазливи когато срещали гоблини.
-Гоблини са ни наричали хората, нали дядо?-прекъсвам аз колкото да покажа, че следя разговора.
-Да, а Черните неназовани са наричали вампири....
Тук разговорът внезапно прекъсва защото сме пред едно от великите хаули-огромните градове-крепости, в които нашите предци са се крили по време на Войната на трите раси.
Огромните пазачи на входа радушно ни приемат и ни отвеждат в една от големите, топли стаи за гости.Аз съм много доволен-та и тук познават моя дядо!Когато сме се нахранили с блудкавата обща каша, която както обикновено е твърде прясна и впоследствие ще ни прични лошо храносмилане и главоболие, дядо подема разказа си оттам, откъдето е започна.
-Но само при едно условие-строго ми казва той-ако се скриеш под крилото ми!
Аз не съм много доволен-крилете са за бебета.Там под мишниците точно, възрастните гоблини имат поредица от разноцветни кръгове вградени един вдруг, които се въртят и могат да приспиват бебетата.Но аз толкова отдавна не съм бебе?Но толкова искам да чуя още от дядовите истории, че този път безпрекословно се мушкам под крилото му.
-Някога в миналото имало период в който неназованите са властвували над света.-По строгия, но леко треперлив гласец на дядо разбирам, че това ще бъде една от страшните му истории.
-Тогава хората се криели зад четири стени щом им се сторело че мръква.Криели се дори като видели по-големичък облак че се задава.Неназованите им викали "храната".Настанили се във всички по-стари сгради в човешките градове.
Хората треперщи излизали и то само през деня.прибягвали до полето,запуснато от обичайните им внимателни грижи, прибирали оскъдната реколта и тичали да се скрият на сигурно, зад прозорците си затъмнени и изрисувани с религиозни символи.В един такъв град-Аториус, се заселило семейство Неназовани.Те имали две дечица на по 15-20 години.Тъй като живеят по 1000 години това е детска възраст за тях.Та ето била сумрачна вечер и това семейство се разхождало по кея и пристанищната алея.Мъглите бавно се спускали над морето и оттам разливали зловещата си сивота над града.Големият син Ург бил под постоянния тормоз на по-малкия си брат Арн и на суровия си баща.Ург се опитвал честно и непрекъснато да бъде зъл и злобен, но не винаги му се отдавало.Таткото бил областен съдия и много суров човек.По своему честен той бил обаче един от последните, които прилагали изцяло стария кодекс и всички жестоки наказания, споменати там.Включително и в собственото си семейство.В тои ден той вече бил наказал Ург веднъж и сега докато малкият му пилел по нервите отсякъл, че ще му наложи наказанието за непослушание 3-та степен-ще го изпрати да виси в бемпросветната тъма на Великата пещера да виси с главата надолу 1 година без право да говори с никого.Ург знаел, че баща му няма да се поколебае да изпълни заплахати си тъй като веднъж вече го бил пращал там за седмица и малкото прилепче едва не полудяло.Година изглеждало невъзможно дълго и за това Угр с ужасен писък побягнал.Но да знаеш, че това не било, шега провинение.При вампирите неподчинението на по-старшиия се наказвало само по един начин-със смърт!
Докато дядо ми разправя това аз не изпитвам особено съжаление към малкия Ург.Приказката ми се вижда страшна и същевременно леко досадна.В този миг кръговете под мишниците на дядо се завъртяват....




Малкият Ург, видя че баща чу се разпада на ситна прах, ставайки част от сивата утринна мъгла.Побягна мълчешком,мъчейки се тихо да мъкне сакатия си крак след себе си.Не знаеше откъде може да дойде опасноста, или поне баща му можеше да се появи отвсякде.Ург тръгна надалеч от бреговата ивица, мислейки някак да стигне до края на града. Усещаше хилядите ледени тръпки на ноща по гърба си. Не смееше да се обърне защото не искаше да види онова, което го заплашва.Мъглата била много гъста и той виждаше само на метър пред себе си.Отвреме-навреме, някое леко въздушно теение размърдваше сивите кълба ниско над пътя и тогава сърчицето на Ург замираше.Чувстваше се слаб и обезверен. Сега разибарше как се чувстват малките декоративни зайчета, които баща им пускаше по време на пикник на полянката,за да могат да се забавляват децата.Всяко кълбо или неясен силует можеше да означава край за него.Но той си втълпи да продължава да върви, тъй като нямаше смисъл да седи и да се паникьосва.Така успя да изърви повечето улици, докато не му се стори че е видял малкият си брат.След миг се извърна отново към тази пряка и наистина-Арн се бе свил на пост, а гротескното му личице излъчваше неистова злоба срещу Ург.Ург дори не съобрази, че брат му едва ли може да го нарани,на невинната си възраст а се сви уплашено към другия край на улицата.А Арн разтворил уста ракривайки недоразвитите си зъби посочи с пръст право в Ург и пронизително запищял.Ург побягна, но вече бе късно.Чуваше зад себе си тракането на тежките,гъзарски ботуши на баща си.То се чуваше отвреме-навреме защото баща му прелиаше по 20-30 метра преди отново да се отблъсне от земята.И ето -низбежното!Ръката с дълги кафяви нокти се плъзна почти любовно по яката му.Усети грубите зъби леко да подръпват около врата му:
-Къде си мислиш, че отиваш синко?

Събуждам се с ужасен писък.Какви ли бяха тия идиотски сънища?Ръчете ми треперят силно и главата ме боли.Студените тръпки по гърба ми все още пробягват.А онова, леденото което ме изпълва отвътре, то е неописуемо,наистина.Но трябва да се поуспокоя-аз съм на 26 и трябва да бъда голям мъж.И ето!Отново се драска по вратата.Нокти дълги милион години?Хладна пот потече по гърба ми.Ставам и се изправям-Господ знае колко усилия ми струва това.Заключих ли?Ноктите които дращят...ако нахлуят у дома.Това е извън представите ми страшно.Прокрадвам се тихо, защото ако там има някой и ме чуе може да се усети за моята слабост-да забравям вратата отключена.Най-после-ето ме до вратата.И е още по-гадно.Те.Те може да са там точно на няколко милиметра стомана от мене.Хващам дръжката за да я придържам докато заключвам-ключовете са вече в ключалката.Нещо студено просто замразява всичко в мен плъзва се и в ума ми, чеувствам как обезумявам.Ръка по-силна от всяка човешка, държи дръжката от другата страна.