автор: Marta

Звънък ден е навън -
на цимбалите сън.
И снегът навалял -
бял, искрящ карнавал
накачил е навред
и оставил безчет
по дървета и храсти
маски ледени, бляскави.
Тънки, крехки кинжали
по стрехите разжарва
златогласото слънце
и се сипват по тръните
ситни, остри иглици,
хвърлят ярки искрици.
Там, над цялата прелест,
е подпрял хладно чело
призоваван декември.

Прелетял ненадейно
храбър, рошав врабец
го посипа небрежно с
лекомислен снежец.