автор: idan1

Измина година една
* от "милата" среща последна.
Немога се още съвзе,
* плесница раздялата бе!

Тънка струна е душата,
* така лесно ранима,
И така жилава, издържлива,
* още усеща жената красива!

Мъката, времето не иска лекува,
Нега силно сърцето свива,
Онова мило момиче още сънува!