автор: gorski

Предпочитам грозотата -
по-близо е до кръвообращението
на думите, когато ги изследвам
и товаря с мъка.

Тя слепява най-богатите форми,
спасява с дима от свещите
стените на моргата.
В студенината на статуите
влага миша миризма.

А има хора, тъй измити,
че когато влязат,
кучето не изръмжава...
Макар че те съвсем не са светци
и не говорят тихо.

Превод: Иван Вълев