Когато няма кой
да те завие
с топло одеяло,
или пък мислите ти
вместо теб,
на глас да изрече,
когато всичко е в черно,
а той
да носи утро бяло...
тогава
половин живот живееш,
живот безвкусен,
безсмислено тече...
И се замисляш -
нищо ли у тебе няма,
с което
да запълниш нечий ден,
а той, денят
двойно по- е дълъг и
нелек,
нощта е бреме,
от търсене си уморен,
но сили откъде,
когато си половин
човек...