автор: fightingone

“Това не ме спира ужасяващо да се нуждая от – нека кажа думата – религия. Тогава излизам навън в нощта и рисувам звездите.” – Винсент Ван Гог в писмо до брат си


Градът не съществува
освен там, където едно чернокосо дърво се
появява като труп на удавена жена в горещото небе.
Градът мълчи. Нощта кипи с единайсет звезди .
О звездна звездна нощ! Ето така
искам да умра.

Движат се. Всички са живи.
Дори луната се издува в своя оранжев сърп
за да избута децата, като бог, от своето око.
Старата невидима кобра поглъща звездите.
О звездна звездна нощ! Ето така
искам да умра:

в това препускащо чудовище на нощта,
всмукана от огромния дракон, да се измъкна
от живота си без флаг,
без корем,
без вик.


Ето и картината “Звездна нощ” на Винсент Ван Гог:

http://www.vangoghgallery.com/catalog/Painting/508/Starry-Night.html