автор: Alisa

Боиш ли се от лудостта,
която някой от живота си краде за теб?
Понякога сънувам, че летя
и имам всичко на земята.
Сънувам как разделяме поравно
илюзиите - в очите ни преиначени.
Напразно се боиш за мене.
Ако научиш колко ми завиждат,
ще разбереш, че съм почти щастлива…
На мене, знаеш ли, ужасно ми отива
да бъда вятърна и ничия.
И само ако никой не ме гледа,
коленичила за теб се моля.
А обичта ми, ако ти тежи,
Ще я заровя
в медното гърне на слънцето
зад девет хоризонта.
Очите си ще скрия в облак,
Заплача ли - да няма кой да види.
Ще се превърна в чучулига,
душата си ще упоя с пелин…
Дали и болката ще поделим?