Зевсе, Зевсе ти,
защо ми стоварваш тези беди?
Защо заслужих това наказание
кога ли в сърцето
ми нож тя заби?
Медея,
моята малка магьосница
жив ме дере
не мога аз да повярвам
че мисли така
за моите чисти рога
Руното златно в ръка тя държи
и смее се през кървави
тежки сълзи
Думите нейни горят
тежки, кат чукове
душевният,
божият млат
И в нищото тя ме запрати...
близалка си смуче
краката си клати....