автор: osi4kata

ще поживея още четвърт век
(във най-добрия случай)
аз съм смъртна.
И, както всеки уморен човек,
в купчина кокали
ще се превърна.
Не ме жалете,
че не съм сред вас.
Достатъчно щастливо
съм живяла,
до сетния си дъх,
до сетен час
към гроба си със чест
ще съм вървяла.
Не викайте и поп
за опело.
Не вярвам,
че утеха ще ми носи.
И да греша... било,
какво било!
Отишла съм си.
Толкова е просто.
Душата ми ще бъде
пухче дим,
излитнало безгрижно
през комина.
И тихо ще изплаче
моят син:
"О, Боже, майка ми почина!".
Ще ходи умърлушен
месец-два
и болката по мене
ще премине,
и все едно че тук
не съм била...
Не ще те укорявам, сине!
Сине...
Животът ми е пътя
към смъртта,
наясно съм, наясно...
от началото.
Във най-добрия случай
ще умра.
В най-лошия ще лазя
чак до края му.