Познах я - следата ти на пътечката,
по това, как потъмня слънцето,
щом ти премина оттам.
И цял ден те търсих и плаках
като изоставено куче.
Ти замина....Всяка стъпка
се отпечатваше във сърцето ми,
сякаш то беше пътят,
по който завинаги си отиваше.
Хуан Рамон Хименес