автор: djungla

Слушах прогнозата.
Без промяна...
Свиквам...
Защото от доста години е тоя студ...
Няма начин да не си усетил –
зима е,
а друг сезон не идва
(уж климатът бил умерен!).

Бих полудяла от разочарование,
ако не те срещах понякога
дори и така:
измръзнал,
вледенен отвсякъде.
Времето е виновно, казвам си.
Не може да има друга причина.
Вятърът – този зъл вятър,
дето прогонва топлината в очите ти.

Странно е. Зима е.
А вътре в мен се е свряло кокиче.
Бих могла да се усмихна,
да си помисля, че те обичам,
но е зима
(друга прогноза сякаш няма!)
и е излишно да питам:

Все така ли?