автор: PLASHKOFF

Този ден ми поднесе доста емоционални моменти.
Първото което се случи,беше кучето на съседа ми Коджабашев,което свърши
голямата си работа пред вратата на апартамента. За мое учудване това бе за
първи път,тъй като го бе оставил за десетина минути, преди да излезе. Вдиг-
нах му такъв скандал,че да го запомни най-малко за година.
Обеща повече да не го оставя само,дори без намортник. Изчисти фекалиите, изми и парфюмира.
- Владо, аз само за малко...! - заоправдава се той.
- Ще ти дам аз на тебе за малко! - бях толкова ядосан,че ми идеше да го на -
бия - Бива ли такава безотговорност! Освен това и без намортник. Ами ако бе-
ше минало някое дете, или...!
- Ама аз...!
- Красимире, не се оправдавай, че не ти гарантирам,какво може да ти се случи! - Излях си яда като вода от ведро.

Потеглих с колата за работа.Спрях на близкото кръстовище, понеже ме хвана
червената вълна. Винаги по това време гъмжеше от автомобили, които бълваха отровата си, в така необходимия за нас въздух.
Един възрастен, слаб човек с картон яйца случайно бе бутнат, и те се счупиха
върху капака на колата. Побеснях от яд. Нямах право, да обвинявам никого.
Всеки бързаше да премине пешеходната пътека. Възрастният пешеходец вдиг-
на ръце, хвана се за главата като за извинение, а очите му се разтвориха, и
святкаха като автомобилни фарове. После се прекръсти.

"Какво ли не му се случва на човек? - мислех си - Оставяше някое гадже да
ми се обясни в любов, или пък нещо друго...Какво ли предстоеше да ми сер -
вира този ден?!"

На следващото кръстовище, докато чках вече с измита кола, и пусната музика
другата врата се отвори.Една бивша приятелка се натресе на другата седялка
с взлом.Дишаше ускорено.
- Обичам те миличък!Много те моля, изслушай ме!
- Боже Господи, какво е това поведение?! Знаеш,че отдавна взаимоотношени -
ята между нас са прекъхнали...
- Моля те, Владо! - прекъсна ме тя, развълнувана. - Не мога без теб! Сънувах те снощи, като мой съпруг. Чуваш ли? Та това е толкова красиво!
- Искаш ли, да те зарадвам скъпа? Толкова много ще те зарадвам,че няма да
повярваш, каква сватба ще стане?
Отбих колата плътно в дясно,за да не преча на движението, и спрях. Излязох
от нея, минах от другата страна, отворих вратата, подадох ръка, за да помогна на Олга, да излезе.
- Скъпа Оля, бъдеще мое,заповядай! Виждаш ли магазина за булчински рок -
ли? Избери си най - красивата!
Тя толкова се зарадва, че дори не подозираше номера, който и погаждам. Бе-
ше ми дотегнало от набезите, и нахалството й. Заключих вратата на колата от-
към нейната страна, но стъклото беше полуотворено. Учудена от неочаквано-
то ми решение, тя се захласна по моделите.
Влязох в колата, и преди да я запаля, подвикнах:
- Оля, след като избереш модел, си потърси годеник! Не желая, нито да те ви-
дя, дори да те чуя!
Видях я за първи път, разярена като лъвица. Беше ме изоставила навремето
заради друг - морски, който впоследствие се ожени за друга.

"Не ми се случваше досега,да започне ден като днешния.Особено това неочак-
вано нападение на Олга. Не желаех, да мисля повече за това. Ами-и-и, ако
се влюбя? Това щеше да бъде най-прекрасния момент. Защо ли пък не?"

Обадих се в агенцията, където работех,че ще се забавя. След мен в служба -
та пристигна нова колежка. Тя бе такава красавица, та ум да ти зайде. Не
много висока, с руса коса, леко матово лице, гълъбови очи - които галеха с
искрите си всичко, което докосваха, и хвърляха топлина.
Шефът ни я представи, и за изненада й предостави свободното работно място
до мен.
Чаровната усмивка на Виктория ме завладя.Усещах,че почвата се губи под
краката ми. Стомахът се сви на топка.Бях като омагьосан.Гълъбовите й очи,
пронизваха същността ми.Усмивките ни се приплитаха и прегръщаха.
- Кой вятър Ви довя при нас? - попитах шеговито.
- Ами-и-и ... северният! Може да е лято,но ще докарам зимата! - отговори на
шегата ми с усмивка.
Започнах, да осъзнавам, че я харесвам.Чувствата бушуваха в сърцето като
вулкан, готови да изригнат. Най-тясното ъгълче на съзнанието ми изпитваше
огромното желание, да я обладая, както аз си знам.
Поглеждах крадешком към новата колежка,без да усети никой.Харесам ли
някоя жена, имах навика, да я огледам от долу - нагоре. С ренгеновия си поглед, бих могъл да разбера, как би изглеждала в естествения си вид.
"Оо-о-о-о, небеса! Каква красота и изящество!"- Стрелата на Амур се бе загне-
здила в сърцето ми.
Реших да не мисля повече по отношение на шармантния й вид.В мен се боре -
ха глобални чувства, готови да изригнат като Визувий.
"Стига Владимире! - казах си аз - Вземи се в ръце, и не се поддавай на емо-
циите си!"

Според първите ми впечатления, Виктория би могла да бъде около 25 - годиш-
на.Но дали е свободна, не знаех? Можех лесно да разбера това, което ме инте
ресува.

За първи път чувствата които изпитвах, бяха необясними.Не вярвах,че мога,
да се влюбя до такава степен.Напрегнах се, да ги събера,за да ги овладея. Те се гонеха и прииждаха на вълни в главата ми.Бяха като неуправляема стихия, и не се знаеше кога ще отмине.
Молех се, всички те да не се окажат една неосъществена мечта.Виктория бе непозната загадка, като египетска пирамида, а може би пълна с опасности.

В отдела настъпи неловка тишина.Всеки беше се вглъбил в работата си.Изпол-
звах тази ситуация, да огледам Вики по-спокойно и внимателно, без да усети
никой.Желанията ми растяха всяка минута.Имах усещането,че става нещо с мен.

Изминаха три месеца откакто Виктория, бе започнала работа при нас.А от два
месеца вече излизахме заедно; на кафе, на разходка в морската градина,теа-
тър,и къде ли не...
От разговорите с нея, усещах интелигентността й, умението да изслушва, а и
особеното чувство за хумор.Паснахме си отвсякъде.Често лицето й бе озарено
от слънчева усмивка.
Имаше моменти когато мълчанието бе дълга пауза, но ръцете и телата ни гово -
риха.Устните си знаеха задачата.
Засега емоциите ни стигаха само до тук.Двамата все още не желаехме,да се
стига до леглото, въпреки,че съществуваха подходящи моменти за това.

Наложи се Виктория да замине при родителите си в Шумен за десетина дни,
понеже майка й бе постъпила в болница.
- Скъпи,ще ми липсваш тези дни! - каза тя,и ме целуна с цялата си страст.
- И ти ще ми липсваш! - отговорих на целувката й.
- Този период ще бъде изпитателен за нас.

Решихме преди да замине,да изкараме вечерта заедно, и да се насладим на
любовта.Тази нощ беше изпълнена с много страст и емоции, които никога ня-
маше да забравим...