автор: kristi

Светлите улици водят
към небесни портали
в шпалир от
премръзнали пръсти,
разказващи се по грифа
на разбили небето китари,
изтръгващи звуци
за вярните улични псета,
които пред църквите търсят
с вой и скимтене
трохите от ръснатото доверие,
и клошари
със царски произход,
от казана на Дявола сипали
свойте сто грама безсмъртница,
че с нея да предизвикат
Светията със брадата
и с вързаницата ключове -
да им затръшне вратата,
онази, за Боголюбивите -
защото прекрачат ли прага й,
ще изсъхнат градините
на всичките Райски вселения,
ще ги заселят с роднините си -
малките тъжни момичета,
отдали се ветровито зад ъгъла,
скитниците, завили се
със мъглата, опряла си хълбока
на тротоара безличен,
накиприли се с гердана й
пожълтял, полетял
към удавеното обичане...

И пейката му повярва.
Бяха добри очите му.
Тръгна след катафалката -
най- топлия дом за скитане.

23.11.07