Един мъж отишъл на гурбет в Цариград.
Излязъл на главния пазар да си търси работа, скитал цял ден, огладнял и нищо не свършил. После видял един богат търговец и накрая попитал него.
- Братко, какви са хората в този град?
Търговецът не мислил много, а му отвърнал с въпрос.
- Чакай малко, кажи ми първо какви хора те обкръжаваха в твоето село?
-А.........а, в нашето село ли? Всичките до един са добри, събраха що имаха парици, за да мога да дойда до тук, да си диря късмета, защото при нас е беднотия - отвърнал сихомахът.
- Няма да ми повярваш, но и тук хората са добри и ще ти помагнат, знам един занаятчия, който си търси чирак, още утре заран ще те водя при него - му споделил търговецът.
На другия ден, след дълъг и тежък преход на същия площад попадал друг български гурбетчия. Цял ден си търсил и той препитание и като нищо не намерил отишъл и той до богатия търговец и го запитал пак същия въпрос.
- Кажи ми братко, какви са хората в Цариград?
Търговецът запитал и него в отговор:
- Какви са хората от мястото, от където идваш?
- В нашето село хората са лоши и злобни, окрадоха ме и сега си търся късмета тук.
След като чул и тази изповед, търговецът споделил на втория гурбетчия7
- Ще ти кажа откровенно, ако искаш да останеш в Цариград, трябва да се научиш да се пазиш, защото тук хората са още по лоши и зли от твоето село, вярват не на това, което виждат, а на това което чуват. Мълвата носи добро и зло. Пази се!