автор: krasavitsa

Толкова случайно интернет-познанство, а какво излезе... не беше очаквал. Като повечето мъже, и той се беше надявал на интересно познанство, ама чак пък толкова... въображението му не беше стигало по-далеч от още едно сексуално изживяване. Но тая ги приказваше едни... странни, най-малкото.
Все се криеше по някакъв неин начин и успяваше да поддържа разговора, без да каже нищо за себе си. Или почти нищо. Той се представи още в началото – тридесетгодишен, свободен, професия и каквото там... А тя все се измъкваше, дори от директни въпроси.
Харесваше му да си говорят. Непрекъснато чувстваше някакво предизвикателство. Не си говореха тъпотии, както се беше случвало с други. Хвана се, че му харесва не само да си говорят, искаше повече. Нея харесваше, и искаше да се срещнат. Искаше да я види, защото почувства, че започва да се влюбва. А не знаеше в кого се влюбва. Не му се беше случвало досега. Винаги досега знаеше лицето, фигурата, усмивката, дупето... Винаги знаеше кого иска. А сега не знаеше. Настояваше за среща, а тя така странно се измъкваше, че започна да си представя какво ли не. Страхотно грозилище, обезобразено лице, инвалидна количка... Продължаваше да настоява.
Тогава тя започна да му говори още по-странни работи. Каза му, че ако иска да се срещнат, трябвало да се приготви за приключение. Отговори й, че е готов на всичко. Правеше се на интересна, разбира се. И наистина беше интересна. Каза му, че не е една, много били. Различни. Той се замисли. Наистина, понякога имаше чувството, че друг човек седи отсреща, не този от предния чат. Тя беше ту много умна, ту трогателно наивна. Лигавеше се като ученичка, а следващия път го срязваше така, че го караше да се чувства като изгонен от час. Много елегантно се изнасяше от директните му ухажвания, а друг път му правеше такива комплименти, че му никнеха крила. Да, като че ли всеки път разговаряше с различни жени. Женска компания, забавляваща се в нета? Толкова по-добре. Ще има избор. И тя каза същото, можела да му предостави богат избор. Да си избере по негов вкус. Хареса му. Представи си харем, замайващи източни благовония, воали, едва прикриващи знойните тела, пламтящи черни очи...
Даде му адрес в центъра на града, но улицата не му беше позната. Сигурно беше някоя от малките, дето всички минават по нея, но никой не си прави труда да запомни името й. Обясни му как да стигне до нея, но когато я намери и тръгна да търси номера, улицата изведнъж изчезна. Опита се да се върне, но се оказа, че е на друга улица. И тогава видя номера. Стара аристократична кооперация. Бутна входната врата и влезе. Посрещна го дъх на... не можа да го определи точно, но беше нещо старинно и изискано. Иззад вратата отсреща се чуваха гласове. Беше полуотворена, явно го очакваха.
Помещението беше изпълнено с весела гълчава от женски гласове. Огледа се, никой не му обръщаше внимание. Поуспокои се и се вгледа по-внимателно, за да разбере къде е. Но не разбираше нищо.
Сладко едногодишно момиченце се спъна и падна току пред краката му. Той се наведе и бързо го вдигна. Не заплака, усмихваше се. Чу кикот. Група тийнейджърки с истерични нотки в гласовете го сочеха една на друга с пръст и криеха смеха си, предизвикан неясно от какво. Шестгодишно момиченце с бяла панделка в косите притича покрай него, гонейки... пеперуда? Облечена в трико, около двадесетгодишна, беше замръзнала в йогийска поза със затворени очи. В единия от ъглите звучеше музика и няколко красавици танцуваха в бесен ритъм, извивайки тела сякаш за да привлекат вниманието му. А по-нататък няколко жени на средна възраст водеха явно сериозен разговор.
Помещението беше пълно с жени. Само жени, нито един мъж. Всичките бяха различни, но не както си беше представял. Всички бяха на различни възрасти, но по някакъв странен начин – еднакви.
Едва тогава разбра и му се зави свят. Всички тези жени бяха тя! Във всичките й възрасти! Беше го поканила на гости у себе си! Краката му се подкосиха, а те сякаш разбраха и започнаха да се смеят. Смееха му се и децата, и тийнейджърките, имаше и едни ужасно секси... само по-възрастните се усмихваха топло и разбиращо, без намек за присмех.
Усети предизвикателството, поредното й. Ядоса се. Какво си мисли тя, че ще го смути? Че ще го обърка? Трябваше да намери най-възрастната. Тогава всичко ще си дойде на мястото. Но как? Погледът му обхождаше всички ъгли, докато съзря в единия от тях нещо като трон. Да, трон, и на него седеше царица-майка. Красива, горда, около шестдесетгодишна. Седеше над останалите, наблюдаваше ги със снизходителна усмивка и не казваше нито дума. Усмихна му се и с властен жест му показа – избирай...
Ядоса се още повече. На какво се прави тая? Беше спазила обещанието си да го запознае с всички, с които си е чатил, наистина. Но какво си мисли, че ще го шашне? Сега вече и той ще я шашне. Дошъл е да се запознае, добре, запозна се. Канят го да избира, добре, ще избере. Да видим какво ще стане... Кимна й утвърдително и се замисли накъде да се насочи.
Тийнейджърките не го интересуваха. В главите им глупости, не му трябваше детска градина. Тези между двадесет и тридесет бяха за него. Огледа ги... там беше полудата, забравата, огън и пламък, радост за тялото... а за душата? Почувства се изведнаж възрастен. Полу-опитни, полу-знаещи, полу-можещи... май всичко им беше полу...
Тогава я видя. Не разбра какво му подсказа, че е на неговите години. Но беше страхотна. Имаше закачка в очите й, тялото й беше гъвкаво и зряло. Усмихваше му се разбиращо. Да, тя е. На неговата възраст, с неговите знания и умения, с неговите разбирания. Знаеше какво иска и какво ще получи.
Устреми се към нея, а тя радостно разтвори ръце, готова да го прегърне.
И наистина, тя знаеше, но той – не.
В следващия момент едногодишно момченце се напишкваше в ръцете й.