автор: torbalan

Излита аквамаринено платинен меч
от хрилете чувствено живителни,
забива се безмилостно в любената гръд,
на прекрасното безвремие дълбоко във гръбнака.

Увиваш косите си върху похотливата ми плът,
отливаш ми да пия, от лудостта на ненаситната си, жива кръв –
рибя кост, забита в резониращо очаквано желание,
ужасено мяташ се в коварните любовни мрежи...

И отхапвам хищно мидени ухания
от неистово трептящото ти влажно тяло.
Петна на дива сласт - люспи златисто изумрудени -
изливат див екстаз в пегръдките ми груби.

Убивам те красиво за сетен път – разстърсващо
сияе изящният ти връх, безмилостно прекършен.
Усещам как безпомощно потъваш бездиханна,
потрепервайки остатъчно, в морската бездна...

Русалка мъртва – изящна дива красота.