Някъде скрит
под предната дясна седалка в колата ми
има щурец.
Не знам как е влязъл там, но го чувам.
И всеки ден по пътя за работа
и по пътя обратно
с него си говорим за глупости.
Той описва как пеела майка му
между жътвата и пламъка на стърнището.
Аз разказвам за странни неща,
дето просто не мога да кажа
на никого.
Пътуваме. Чакаме по светофарите.
Бърборим. Понякога без да се слушаме.
За живота, за времето, за пълнолуния,
за това, колко тъжно и светло, и колко естествено
щом пораснат, си тръгват
щурчетата.
А в сервиза монтьорите
се споглеждат с особени погледи
и не чуват щуреца, а някакви болтове.
Не разбират. И не давам да пипат отдясно.
Щурчето и аз ще сме много заети. И дяволски заедно.
Даже в случай, че падне в движение колело.
Някой търси ли радио за кола?