автор: koleto

Легендите отново ме понасят
в една земя, далеч от наший взор,
в една земя, блестяща даже в здрача,
в една страна, далеч от тоз затвор.

Една страна, в която дон Кихот,
с титани, а не с мелници се бие,
в която не посрещат със кикот,
а с овации желанието да гинеш.

Една страна, в която и Тристан
в Изолда все е влюбен страстно,
заради която той живял,
и загинал тъй ужасно.

И в таз’ страна на лирата гласът,
що някога Томас Лермонт получил,
разнася надалеч в леса,
в това, що той от Бога е научил.