автор: koleto

О, незнайни войне, слава тебе давам,
че заради теб свобода получавам,
зарад твойта жертва, зарад твойта кръв
нашият народ във всичко бил е пръв
първи се покръсти от всите словени
и със свои букви,вещо натъкмени
от светия Кирил, славен философ,
що в сърца ни вдъхна към знаньето любов,
той започна химни да въздава Богу,
който йощ разбира българското слово,
но кому очите не трепнаха никак
от тамян безбожен или пък от писък
на клисурци бледни,що заради него
на смърт изпратиха едничко си чедо,
не смая се той от безбройни жертви
и не възмути се от детски глави,
що в църквата свята наместо почивка
дочакаха само птичи пълчища…
Но стига! Ти, войне, недей съжалява
за всичко това, що с народа става,
за злините вечни, за безбожен съд,
ти със чест излезе от честний си път!
И не се вини, че сме били първи
не само по радост, но и по кърви,
че първи под робство сме ние паднали
и че сме последни под робство остали,
и не се терзай, че не мислим твърде
за твоята жертва и твоите кърви,
що ги пием още във водата бистра
и пълнят душите ни с благодарност най –чиста
към твоя подвиг и твоето дело…
А сърцето твое, голямо и смело,
що се пожертва за наш’та свобода,
в наш’та история кат’ звезда засия!