Нежен сън
като звън
на снежинки по лицето-
разтуптя ми се сърцето,
но съм будна
и не съм
вече вътре в този сън.
А сега
съм сама.
Искам пак да го сънувам,
искам пак да се вълнувам,
но съм будна
и не знам
как да се завърна там.
Две очи,
две ръце,
рой целувки по лицето.
Ти си щастие, което
ме изпълва
с топлина,
Но къде си, туй не знам.
Две сълзи,
две молби
аз отправям към небето:
нека да те пази, гдето
и да си
в този час!
И да те сънувам аз!