автор: vboychev

Не знам къде съм
и не съм
забравен си
ме вика на съня ми
вътрешния глас
и съм
чрез него
но да съм
сънуван някога
не съм
и моля празното
и тихо
не съм ли
имам ли
смеха
на тъжната ти роза
до звездите
прогледнала
прозорец
тъмни дни
открехната
за вопъл
за душевност
ме имаш
но не искаш ме
и звън
от тъмнината
на страха ти
се стича
по безжизнени скали
случаен съм
но съм
и съм затворен
в очите ти
до сън
до сън
до сън...