Ще ти напиша кратка песен,
тиха песен, в тая късна есен
да те погали с нежен тон,
че, пътнико, ти имаш дом,
ти винаги ще имаш дом,
макар и днес да си далече!
И стих след стих на мене ще горчи,
Но спомена мълчи и песента звучи,
към тебе вятъра ще я подеме-
аз в мислите ти тихо ще поседна
и само там отново ще погледнат
моите във твоите очи.