Когато отговарям на нещастните
опитвам се да съм разумен
преди да изковат нощта
съмненията
и безумията...
Когато отговарям на нещастните
опитвам се да не заспя
преди да се отворят думите
за пътищата
скрити в тях...
Когато отговарям на нещастните
опитвам се да не мълча
и да не сричам думите
на майките
и на плача
по недокосваните бъдещи следи
на малките герои
на страха
че вечно мои
може да са техните гробове
и смъртта им
просто
да е краткото неразстояние
между живота ни
и вечността им...
Когато отговарям на нещастните
се питам
аз не съм ли
или ти
изгуби себе си
за щастието ми...