Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Anyth1978
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145

Онлайн са:
Анонимни: 552
ХуЛитери: 2
Всичко: 554

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: LioCasablanca

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСашкина
раздел: Разкази
автор: petsto

Незнам откъде да започна тази история за Сашкина и Карадере.Може
би най-напред трябва да обясня на читателите,кой е Сашкина и къде се намира
Карадере.Сашкина бе мой колега.Казваше се Александър Гавраилов.Работехме заедно почти три години.Дойде от плавсъстава на параходството..Преди това е

бил в кораборемонтната ни работилница.Плавал е с корабите по целия свят.С
удоволствие съм слушал разказите му за Куба,Бразилия,Япония ...Бяха все ин-
тересни неща,които ще съхраня за цял живот.Но както и различно да почваше всеки разказ: за знойни мулатки,тропически бури,моряшки тарикатлъци,музеи или местни забележителности,винаги завършваше със завръщането и отиване-
то си до Карадере.
Карадере е местност на морския бряг между село Горица и град Бяла по пътя от Варна за Бургас.Бивша военна зона.До там се стига по черен път,
няма ток,вода.Но затова има прекрасна плажна ивица,девствена природа и
най-хубавото звездно небе се вижда от там.Рибарската хижа,където живееха
приятелите му,пък бе разположена на най-хубавото място в Карадере.Над нея
беше гората.Изобщо красота.
При всяко отплаване или завръщане,когато корабът е минавал покрай
Карадере,независимо дали е бил на вахта или не,Сашкина винаги се е качвал на мостика,гледал е с бинокъла и махал с ръка за поздрав.
Това място излъчваше спокойствие.Ходил съм неколкократно там.
Липсват ми разговорите с рибарите,с Иван Жака,който ме наричаше „камъче”,
понеже хобито ми бе да събирам камъни с по-интересни форми.А такива там
имаше в изобилие.
В гората над рибарската хижа пък имаше старинни глинени съдове.Си -
гурно там в древността е имало селище.
Наближаваше времето,когато Сашкина можеше да се пенсионира.Уго –
варях го да остане още да работи,тъй като бяха трудни времена,а в параход –
ството се бяха запазили още някои социални придобивки /безплатни лекарства,
медицински прегледи,санаториуми и т.н./.А и заплащането ни бе добро.Но не,
не искаше Сашкина.И ден няма да остана – казваше.Купи си фургон на колела.
Закара го на Карадере и отиде да живее там.Отидох да го видя след няколко
месеца.Беше истински щастлив.Усмихнат,весел.
Видях сбъдната една човешка мечта.


Публикувано от BlackCat на 17.11.2007 @ 17:40:13 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   petsto

Рейтинг за текст

Средна оценка: 2
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.04.2024 год. / 13:39:10 часа

добави твой текст
"Сашкина" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.