автор: vboychev

Моето присъствие
сред хората
е това
което ме прави
невидим
както вървя сред тях
и ги обтичам
с нежни вълни неприсъственост...
Всички очи
които преминават през мен
са непочистени прозорци
към съзнанието
и по тази причина
може би съм само сянка...
А това
което има значение
за отбелязване
на елементарното ми съществуване
е може би невзрачен
по-скоро случаен допир
до болезнено...
Но аз ще вървя
и съм сигурен
че някой ден моите пътища
ще бъдат изтрити
но много крака ще тръгват по тях
защото съм ги виждал
следите
на моето съзнание...