Зависи
Зависи от гледната точка ми бе казал някой.Зависи от ценностната
система.Това го знам от друг.Зависи какво те интересува.Това пък го каза трети – електромеханикът на моторен кораб „Миджур”,когато част от екипажа
отидохме от пристанището Чивитавекия да разгледаме Рим и Ватикана.Байка –
та – корабният камериер ,въобще не пожела да идва и да разглежда.”Не мога с тия пари да си купя и пия ракия,а ще гледам ...” – рече.А ракията,че и водката и уискито струваха двойно повече,отколкото в България.Но му се пиеше в Ита-
лия.Отиде почти до Рим и не пожела да го види,камо ли да иска да види папата.
А аз дадох сто долара за път,билети за музеи,картички и т.н.И не пих дори една
бира.Гледна точка.Или ценностна система.Незнам.Знам,че Байката бе свестен мъж.Даже по свестен от мен.И не беше пияница.
Важното е да опива.Бе ми го казал бащата на мой приятел,когато му подарих галон марково уиски.Не го интересуваше качествено ли е и колко е
годишно.Искаше само уискито да притежава основното качество на алкохола – да опива.
Бях на кръщане.Всичко много добре,даже отлично.Но музиката усиле-
на докрай.И много чалга и само чалга.Но на хората им беше хубаво.Пееха „... и
имаме добри души,които могат всичко да прощават...”.И в този момент бяха готови всичко да простят.И имаха добри души.Може би по-добри и от моята.
Аз не можех всичко да простя.
Познавах една жена – приятелка от детинство на майка ми.Жена на министър.Винаги облечена скромно.Сърдечна,обикновена.Мама срещнала тяхна обща позната.Работи,като чистачка.Казала й:-Срещнах министершата. Облекла се у една рокля,като у чувал.Ни си лакирала ноктите,ни прическа си направила,ни маникюр оставила.Еех,ако я бех министерша,чех по цел ден да си правим маникюр,прически и да одим по приеми.Що рокли,обувки и кожени палта чех да си накупим.Ама не съм ...”
Ако живееше в днешни времена,освен всичко това,щеше да иска да
ходи на фитнес,бодибилдинг,тенис,сауна,басейни,депилация,да си прави
пластични операции и още един куп модни глупости,придобивка на циви-
лизацията.Жената това иска,но не може да си го позволи.Министершата може,
но не иска.Така е.
Мой приятел му върнаха от реституцията много имоти.Остана същият.
Не му трябваха имотите,парите и лукса.Продължи да си живее,както преди.Ка-
раше същия стар трабант и ходеше на лозе.Не промени нищо.Не се възгордя.
Бате Лъчо си е бате Лъчо – казваше и продължава да го казва.
Много мои познати искат да спечелят джакпота я от тотото,я от „Трес-
ка за злато”,я от нещо друго.Ако ми се паднат един или два милиона лева ,ще ме видите вие мене –казват.Аз отговарям,че на мен не ми трябва сума по-голя-
ма от 100 000 долара.Ами как?Ами така.Незнам какво да правя толкова пари.
Трябва да ги харча за глупости.Чудеха ми се на акъла.Но действително беше
така.Сега купувам картини от известни художници.Вече и аз искам джакпота.Не си давай парите за тези цапаници - ме съветват.Ама аз ги давам.
Ходихме на почивка във Велинград.Скоро бяха реконструирали бив-
шия почивен дом на профсъюзите „Двореца” в петзвезден хотел.Направено с
пари и вкус.Изрядна чистота.Европейско,цивилизовано.С басейни,замък от
изкуствен камък,джакузита,пързалка за децата,шадраванче,водна каскада,око-
сена тревичка.Красота.Гледах и се любувах дълго.
На другия ден срещам шефа.И той на почивка.
- Няма да говорим за работа – правя уговорката веднага.
- Добре - съгласява се той.
- Да те водя в „Двореца” – казвам.Видя ли,как са го направили?
- Не,не съм.Ще го видя друг път.Чух,че е прекалено луксозно и лъскаво.
- Така е,но е направено с вкус.Не е кич – отвърнах.
- А,вие,брахте ли билки?Сега е и сезонът на боровинките.Планината наоколо е прекрасна.Ходихте ли до параклиса „Свети Георги победоносец”?
- Не,не сме брали.Незнам къде е параклисът.Покажи ни.
Показа ни.Ходихме до параклиса.Брахме билки,боровинки.Звъня на
шефа:
- Планината е по-хубава от „Двореца” – признавам.-Давай да те черпя
в „Двореца”,че ми показа тези красоти.Брахме и билки,и боровинки.
- Не,не искам.
- Защо?
- Изкуствено ми е.
- Добре.Искам да те черпя,бе човек!Благодарен съм ти,остави,че си ми
шеф.Знаем се.Не ти се натягам.Работим заедно отдавна.
- Не приказвай глупости – каза.- Идвайте при мен.Аз ще ви черпя.Знам една кръчма.Казва се „Баба и дядо”.Там правят най-вкусните кюфтета на света.
И кръчмарят Васко е много свестен,коректен човек.
Отидохме.Черпи,пихме,ядохме и кюфтета.Не бяха най-вкусните на све-
та,въпреки,че бяха много,много добре приготвени и от истинско месо.Въпрос на вкус.
Но кръчмата „Баба и дядо” във Велинград за мен е най-хубавата на
света.