автор: utro

Виното стипчиво ме превзема пъклено.
Мравки се разхождат по гърба ми с пръстчета.
Червенеят езиците на разранени въглени
и ожаднели за пиянства по кожата ми съскат.
Солени думи вадя от килера и ги налагам с кисело.
Горчицата ли в теб у мен пипер разхвърля!
Пътеките към алчните свърталища на мислите
сега дъха на въздуха ми пърлят.
По Зевсски влиза дъжд отвъд ключалката на къщата,
но не от злато, от индийско орехче настъргано.
Съдира мрак, мъгла , дим, пясъци и пътища
( да казвам ли, че ме развихря тъмното)!
Припукват в тъмното столовете, косите ми и раклата,
вършее вятър, в стаята затворен.
Порастват в мислите ми вкаменени факли
и в клетките ми се зачеват корени.