автор: pord

Продължава да ври панаирът:
мющерии, сергии, търговци...
Каквото търсим, не се намира,
което купим пък, не е стока.

Винаги нещо изглежда в повече,
винаги нещо не ни достига.
И уж играем самата повест,
а друг настройва интригата.

Знаем от опит що е животът:
кой гледа нива,
кой гони вятър...
Раздават ролите срещу подпис.
Дава се право срещу заплащане.

И е различно да не си беден
от това
да не си богат.
Виж как първите стават последни,
щом погледнат назад.

Веднъж - клиенти, веднъж - търговци
сме в тоя шумен алъш-вериш;
но след поредната постановка
остава само съдран афиш.

Атлет на ужким къса веригите,
гълтач на огън жадува слава…
Но който знае какво му стига,
той само казва:
„Не се продава!”