По дяволите любовта.
Тази нещастница пак ми сипа отрова
на дъното на чашата пълна с мечти,
а няма как да спра да пия желанията си,
породени от минали дни и несвършени дела.
Преглъщам бързо сълзите си и бавно
се свличам зад ъгъла на сивата реалност,
обсебена от мисълта,
че няма да те видя никога повече.
И ме боли, бясно боли, защото те обичам.
По дяволите, любов, защо си такава кучка?